Кейт Бюкема беше помощник-учител в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ гр.Разград през учебната 2025/2026 година по програмата за помощник-учители по английски език на комисия „Фулбрайт“. Преди края на учебната година за интервю с нея се срещнаха Рая, Мария, Яна и Кристияна от 11Б клас, и Вики, Еля, Женя и Селин от11А клас.
Кейт е родена и израснала в района на Чикаго, САЩ. Завършва английска литература и още по време на следването си открива любовта към книгите, пътуванията и срещите с хора от различни култури. След престой в Шотландия и участие в програмата „Фулбрайт“ тя избира България като следващата си дестинация. Впечатлена от възможността да преподава литература и да работи с млади хора, Кейт прекара една година в нашата гимназия, където сподели знанията, опита и ентусиазма си с нас, нейните ученици. В края на учебната година помолихме Кейт да сподели впечатленията си от своя престоя тук. Ето и интервюто, което проведохме с нея…
Какви бяха първите ти впечатления, когато пристигна в Разград?
- В началото бях малко притеснена. Когато пристигнах,беше краят на лятото и градът беше много красив, зелен и приветлив. Госпожа Киранска ме разведе из Разград и бях впечатлена от атмосферата – навсякъде имаше деца, които играеха навън. Градът ми се стори много приятен, спокоен и изпълнен с живот. За първи път бях в малък град с толкова уютна и приятелска атмосфера.
Какво те накара да избереш да преподаваш в България?
- Брат ми беше идвал тук преди няколко години на екскурзия и каза, че това е едно от любимите му места, които някога е посещавал. А това означава много, защото той е бил в около 40 страни. Когато кандидатствах за програмата „Фулбрайт“, знаех, че искам да бъда някъде в Европа, за да мога да пътувам, но също така и да е място, което не ми е познато. Никога не бях стъпвала в Източна Европа или на Балканите. Стори ми се наистина интересно място. Също така знаех, че тук ще имам възможност да бъда треньор на клуба по речи и дебати на английски език, а това е нещо, което много исках да правя. Така че мисля, че програмата тук просто ми предложи наистина уникални възможности. И наистина им се насладих.
Коя е най-голямата културна разлика между България и Чикаго?
- Според мен хората в България живеят по-спокойно. Това беше нещо, с което трябваше да свикна. В САЩ, особено в големите градове, животът е много динамичен и хората са наистина фокусирани върху работата и кариерата си. Дори когато са болни, мнозина продължават да работят, ако имат възможност.Престоят ми в България ми помогна да погледна на живота по различен начин. Тук осъзнах колко е важно човек да намира време за себе си, за своите хобита и за малките моменти от ежедневието. Бих казала, че в България хората работят, за да живеят, докато в Америка често живеят, за да работят.
Кой български навик според теб американците трябва да възприемат от нас?
- Да носят храна за всеки повод. Много ми харесва, че в България почти всяко събитие се превръща в празник с вкусна домашно приготвена храна. В учителската стая винаги някой носеше баница или други домашни вкуснотии и това създаваше много приятна и сплотена атмосфера.Харесва ми, че тук храната е начин хората да покажат внимание и грижа един към друг. Много американци мислят, че ако се преместят в Европа,ще отслабнат, но това със сигурност не важи за България!
Кое е любимото ти българско ястие?
- Трудно ми е да избера само едно. Много харесвам пълнени чушки. А през лятото ми е любим тараторът с орехи и чесън, много e освежаващ. Тиквеникът също е сред любимите ми български ястия.
Има ли българска храна, която не си опитвала? Коя е тя?
- Не съм опитвала... шкембе чорба и пача.
Ако трябва да опишеш Разград с три думи, кои биха били те?
- Семейство, разнообразие, общност.
Коя беше първата българска дума, която научи?
- Първата дума, която научих, беше „добре“. Скоро след това научих и „извинявай“, както и израза „разбирам малко български“.
Имаш ли любима българска дума?
- Да. „Гъба“. Намирам тази дума за много забавна и винаги ме разсмива.
Кое беше културен шок за теб?
- Според мен българите наистина са свързани със своите културни традиции. Например всички знаят как се играе хоро, почитат се българските празници и традиции. Това са малки неща, които не съм срещала в други страни, където съм живяла или пътувала, но тук в България те са част от ежедневието на хората.
Какво е любимото ти българско събитие, на което си присъствала?
- Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник. Беше просто прекрасно.
Кой е любимият ти български празник?
- Великден. Обожавам козунак.
Кое е нещото, което българите правят и ти се струва необичайно, но интересно?
- В България когато човек има рожден ден, той черпи останалите. В САЩ е точно обратното – обикновено приятелите организират и поемат разходите за рождения ден, за да изненадат празнуващия.
Имаш ли любимо място в България?
- Много харесвам Созопол, особено стария град. Плажът е най-красивият, който някога съм виждала, а атмосферата е много приятна. Велико Търново също ми допадна - много интересно и наистина впечатляващо място.
Хоби, което започна да практикуваш, откакто си в България?
- Започнах да играя отново настолни игри, защото ги играя и с учениците ми. Освен това, в университета нямах време да чета за забавление, но тук отново започнах, тъй като имам повече свободно време. Номоже би най-голямото ми хоби тук беше да пътувам.
Кое те изненада в България?
- Фактът, че имате много древна история. Не мисля,че преди съм осъзнавала колко стари са действително археологическите данни и артефакти, намирани тук. Наистина е невероятно, че тук, в Разград,могат да се видят старинни разкопки като тези в Пловдив.
Едно нещо, случило се тази година, което няма да забравиш?
- Балът на дванайсетокласниците и забавните моменти в клас, когато играехме игри или някой ме разсмиваше.
Има ли нещо, което нямаше търпение да опиташ или да направиш,като пристигнеш в България?
- Много исках да опитам храната тук, защото всичко изглеждаше толкова вкусно.Все още не съм ходила в Рила и много се вълнувам да я посетя, да видя Рилския манастир, да отида на поход и да разгледам Рилските езера. Надявам се скоро да успея.
Кое е най-голямото ти постижение в България?
- Мисля, че в сравнение с началото на годината сега се чувствам много по-уверена в себе си. Да се озовеш съвсем сам на място, където не познаваш никого и си единственият човек с роден език английски, може да бъде доста плашещо. Смятам, че след като дойдох тук и станах част от училището и общността, това много повиши самочувствието ми.Сега знам, че мога да се справя с подобно предизвикателство и се чувствам много по-силна и способна като човек.
Какво ти липсва най-много от живота в Америка?
- -Семейството ми липсва... доста.
Какви са плановете ти оттук нататък?
- Скоро се прибирам в Чикаго и в момента кандидатствам за различни позиции. Търся възможности за работа в града, най-вече в неправителствени организации. Бих искала да продължа да работя с имигранти и бежанци или в сферата на правната помощ.
Кое е нещото, което ще ти липсва най-многокогато се прибереш в Америка?
- -Нещо? Значи не мога да кажа учениците ми? Честно казано, много ще ми липсва българската храна, защото тя наистина те кара да се чувстваш добре по начин, по който американската храна не успява. Качеството на храната тук е невероятно! Ще ми липсва и възможността да участвам в много от местните традиции, които са толкова уникални и сплотяващи общността. Но най-много ще ми липсвате вие, моите ученици, разбира се. Наистина беше забавно да ви опозная. Може би любимата ми част от часа беше, когато отговаряхте на „Въпроса на деня“, защото тогава разбирах как сте и научавах по нещо ново за всеки от вас. Ще ми липсва това просто да мога да ви поздравявам, като ви срещна улицата. Много е хубаво да се чувствам толкова свързана с място, за което само преди година не знаех почти нищо. Най-хубавото на работатами тук беше, че всяка сутрин се събуждах с усещането, че това, което правя, е важно, че отивайки на училище, може би съм направила нечий ден по-добър.
Ще се върнеш ли?
-Ще направя всичко възможно да се върна за абитуриентския бал догодина, за да мога да видя как сегашните единадесетокласници завършват гимназия.
Кейт остави значима следа в нашето училище с усмивката, енергията и отдадеността си. Благодарим ѝ за споделените думи и ѝ желаем всичко най-добро по пътя напред!
Рая, Мария, Яна и Кристияна от 11Б клас
Вики, Селин, Еля и Женя от 11А клас

































